Магията на Седемте рилски езера

• 
• 
• 
• 

    1 от Снимки

 

Това място наистина е магично.

 Не само заради езерата, но и заради картините, които изплуват една след друга след всяка направена крачка... Аз бях там и останах безмълвен пред красотата и величието на природата.

До Седемте рилски езера и назад...

Безспорно Седемте рилски езера са едно от най-красивите и привлекателни места в България и всеки уважаващ себе си турист трябва да ги посети. Техният циркус е най-големият в Рила. Езерата се намират на изток от връх „Хайдута” и на юг от склоновете на седловината „Раздела”. Циркусът на езерата е отворен на север и се отводнява чрез река Джерман – главен приток на река Струма. Регионът на Седемте рилски езера попада в териториите на Национален парк Рила. Много от растителните и животински видове в региона се срещат само там и са вписани в Червената книга. До 2009 г. езерата бяха труднодостъпни, тъй като нямаше лифт, но сега място за оправдания няма. Oт хижа „Пионерска” до хижа „Рилските езера” работи открит лифт, който съкращава разстоянието с близо 2 часа (2,2 километра) качване пеша. С него се стига за близо 20 минути. Цената е 15 лева в двете посоки. Иначе за тези, които не разчитат на двата си крака, има и друга алтернатива. Изкачването със стара УАЗ-ка или модерен джип. Високопроходимият автомобил с двойно предаване минава през каменисти и стръмни пътеки и достига до крайната точка за близо 40 минути. Руския автомобил избират хора, които имат много багаж или имат страх от високото. Нощувката в двойна стая със собствен санитарен възел в хижа „Рилски езера” излиза към 100 лева, но има и далеч по-евтини туристически спални. В непосредствена близост до хижата има десетки коне, с които може да се качи багаж или да се обиколят всичките езера. Цената е 40 лв. Желаещите да вървят пеша могат да разгледат отблизо Седемте езера в рамките на близо 3 часа. Имената на езерата са свързани с външния им вид и формата. Има приета официална номерация, която ги номерира отгоре надолу. Според нея те се подреждат в следния ред: Сълзата, Окото, Бъбрекът, Близнакът, Трилистникът, Рибното, Долното. Най-ниско от тях е Долното езеро, в него се събира водата, изтичаща от останалите по-високи езера, и дава началото на река Джерман.

Езерата

Долното, или седмото езеро, заема близо 60 декара площ. Името му идва от това, че то е разположено най-ниско. Малко по-нагоре на надморска височина 2184 метра е езеро Рибно. То е най-плиткото от всички, като максималната му дълбочина е само 2,5 метра. Трилистникът е третото езеро, което се намира на 2216 м надморска височина. В близост до него пък е Близнакът, наречен така поради факта, че през горещите дни понякога средата му се разделя и изсъхва и така изглежда като две отделни езера. Неговата площ е цели 91 декара. На другия край на оста на надморска височина 2282 м е разположен Бъбрекът, който е с най-голям обем вода – над 1 млн. куб. метра. Наподобява едноименния човешки орган, откъдето идва и името му. За непосветения е трудно да си представи, че още по-нагоре към върха, който вижда, има още две езера. След стръмно изкачване, където се разминаваш с планинари и коне с товари, пред теб се открива зашеметяваща гледка. Това е Окото. То е най-дълбокото циркусно езеро в България. Максималната му дълбочина достига 37,5 м. Тук, на 2440 м надморска височина, през месец август човек спокойно може да си сложи ръкавици и шапка. Температурите рязко спадат само щом слънцето се скрие. Около езерото все още има снежни блокове, които на някои места почти се смесват с облаците. Малко по-нагоре на 2535 м надморска височина се е сместило и най-високото, но и най-малкото от седемте езера – Сълзата. Оттук се открива неземна гледка към останалите езера, затова и върхът е наречен „Езерен”. Тръгвайки оттук по маркиран път, може да стигнеш до хижа „Иван Вазов”, а оттам след 5,30 часа път до хижа „Мальовица”.

Легенда за езерата

Легендата за Седемте рилски езера разказва, че преди хиляди години, когато на планетата Земя още не се били се появили съвременните хора, в планината Рила живеели мъж и жена великани. Те се обичали безумно и боготворели красотата и уюта на своя дом. Домът им бил толкова привлекателен, слънчев, топъл и уютен, че нямало как да не очарова всяко едно живо същество, а на любовта им се радвали всички стихии и целият свят. Но за нещастие един ден злите сили преминали покрай техния дом. Като видели, че съществува такова красиво място, завидели на семейното им щастие, ядосали се и решили да унищожат всичко и да заличат любовта им завинаги. Започнали да пращат черни облаци и опустошителни ветрове. Страшни земетресения започнали да тресат земята... Мъжът великан защитавал яростно всяко стръкче тревичка, всяко малко поточе или цвете, бранел своята любима и отбивал атаките на злите сили. Това обаче само увеличило огромната ярост на злите сили и тяхното желание да доведат пъкленото си дело докрай. В една тежка битка младият великан паднал убит. Доволни от постижението, си злите стихии си тръгнали, оставяйки след себе си разчупени скали, опропастени долчини и една съсипана от скръб жена. Мъката на младата вдовица била толкова голяма, че сълзите и бликали безспир и се стичали по хребетите право в долчините. Леели се и се събирали в тях... Така се образували бистри езера, чистотата на които поразявала всеки. Преди езерото „Бъбрека” планинските водачи показват огромна скала, намираща се в посока към езерото Сълзата”, на която са „изобразени” мъж и жена в огромни размери. Според легендата това са фигурите на двамата влюбени, които ще останат да „пазят” вечно своя красив дом.

Текст и снимки: Владимир Христовски