Семейство Памбос и Мария Агапиу: „Танцът е любов”

Освен изкуство танцът понякога е и съдба.

Доказват го чаровните Мария и Памбос, чиито пътища се пресичат преди години в залата за танци. След безброй тренировки и състезания двамата установяват, че не могат да продължат само като приятели. Днес равносметката за Мария и Памбос е следната: 10 години „Памбос денсинг център”, почти 10-годишна дъщеря, нестихващо семейно и професионално щастие и много пътувания.

Как попадна в България?

ПА: От 9-годишен се занимавам с танци. Преди това тренирах борба, футбол, баскетбол, плуване... Но най-голямата ми любов се оказаха танците. Затова напуснах родния Кипър и отидох в Лондон. Там взимах уроци по различни видове танци, а между тях и салсата, която през 1994 г. набираше популярност в Лондон. Денем танцувах, а вечер работех в ресторант, за да мога да се издържам. Един ден мой приятел ми каза: „Защо не отидеш в България? Там има много хубава школа по танци. Можеш да станеш и треньор”. Не мислих дълго, стегнах куфарите и пристигнах в България. Дотогава нищо не знаех за родината ви. Бях чувал само за Стоичков. Сега България е всичко за мен – тук е моят дом, тук взех своята професионална квалификация в НСА за учител по физическо възпитание и треньор по спортни танци, тук развих своя танцов бизнес.

МА: Аз пък винаги съм живяла в София. Обичам този град и не бих го заменила с друг.

Къде се срещнахте?

МА: Запознахме се в залата за танци, тогава бях на 13 години. Бях останала за пореден път без партньор. И отново се търсеше човек за мен. Спомням си как треньорът дойде и ми каза, че Памбос е последният ми партньор.Така и стана. В началото бяхме активни състезатели по спортни танци. Много пътувахме и участвахме в състезания. последствие се преориентирахме само към салсата, тъй като той я беше изучавал.

ПА: Танците ни срещнаха. Прекарвахме часове в залата. Първоначално станахме танцова двойка, след това партньори в живота, направихме съвместен бизнес – школата. После се появи дъщеря ни Елиа и така... Ако днес трябва избирам, пак ще избера Мария.

След колко години станахте двойка?

МА: Аз бях малка тогава. Разликата ни с Памбос е 7 години. Никога не сме крили, че взаимно се привличаме, но станахме повече от партньори в танците едва след като станах на 18 години. Заложихме на това първо да се опознаем и след това да поемем по пътя на сериозните семейни отношения. И двамата знаехме всичко един за друг.

ПА: Това, което казва Мария, е вярно. В началото бяхме приятели и танцувална двойка. С времето се сближихме и аз я харесах, но нещата не се случиха изведнъж, а постепенно, някак естествено. Затова и връзката ни е факт вече 10 години и между нас нищо не се е променило, освен че станахме трима.

Какъв е другият?

МА: Готин, веселяк. Такъв, какъвто го виждате на карнавалите, партитата, от екрана. Той няма две лица.

ПА: Мария е моят партньор и в живота, и в бизнеса. Тя е майка на дъщеря ми, съответно е най-добрата от най-добрите.

И двамата ли мечтаехте да се занимавате с танци?

МА: Не, първоначално танцувах за удоволствие, но впоследствие заниманието ми се превърна в професионален ангажимент. Истината е, че ако не беше Памбос, щях да се занимавам с нещо друго. Аз съм завършила педагогика в СУ. Заради танците не успях да се подготвя и да вляза МИО, тъй като тогава това исках и ми харесваше като специалност. Можеше да завърша и някаква филология. Определено танците нямаше да са на първа линия, но щях със сигурност да танцувам. Нещата обаче така се стекоха, че и аз завърших НСА, за да стана треньор, и превърнах хобито си в професия.

ПА: Не съм си и представял да се занимавам с друго освен с танци. С тях съм закърмен и с тях ще си умра. Моето семейство притежава школа по танци в Кипър. Така че няма как крушата да падне по-далече от дървото. (Смее се.)

Какво ти дават танците?

МА: О, много неща. Много пътувания. Благодарение на танците имах шанса да обиколя почти цяла Европа. Създадох много приятелства, изживях много хубави емоции...

ПА: Танците не ми дават нещо, те ме карат да живея. Благодарение на тях съм такъв, какъвто ме познавате.

Мария, ти ли го научи да говори български език?

МА: Основно аз. Но разликата между него и останалите му сънародници е, че те се затварят в общност, съставена само от кипърци. Докато Памбос винаги е бил отворен и отвсякъде слушаше нашия език. А колегите му чуваха езика само на лекции. И затова той го усвои по-бързо, отколкото те.

ПА: Българският език не е труден. Просто има звуци, които са трудни за произнасяне. Лошото е, че ако не ги произнесеш правилно, тук хората ти се смеят. Това е и една от причините чужденците да не искат да учат езика ви. В Кипър никога не биха ти се присмели. Напротив, поощряват желанието на всеки чужденец да говори на техния език.

Памбос, харесват ли ти българските жени?

Във всяка страна има хубави и грозни жени. В България обаче повече са хубавите. В българките ми харесва това, че са по-отворени и весели.

А ти, Мария, ревнива ли си?

Не, не съм. Аз много добре го познавам. Не се дразня, когато прави комплименти на други жени. Това не е предизвестие, че между тях може нещо да се случи. Нашата професия е свързана с работа с различни хора и ако имаше ревност помежду ни, нямаше да сме женени вече 10 години. Истината е, че момичетата повече го харесват, а не той тях. Но щом се будя всяка сутрин до него, значи всичко е наред.

Защо и кога може човек да започне да танцува?

МА: За танците няма възраст. Може да започнеш да танцуваш, когато пожелаеш. Ние преподаваме социални танци, не състезателни. Нашите танци са за разпускане, удоволствие, раздвижване и, естествено, за обогатяване на танцовата култура. В общи линии се записват хора на 30-40-годишна възраст. Има и по-малки, както и по-стари, естествено. В последните години наблюдавам, че мъжете са станали доста постоянни, което ме радва. Веднъж записали се, не излизат от залата. Всичко обаче зависи от амбицията и хъса на човека. Освен това доста хора се откриха в залата и днес обучаваме и техните деца. Аз се занимавам само с деца на възраст между 7-12 години, но споделям наблюдения от работата на Памбос. (Усмихва се.)

ПА: Човек трябва да танцува, за да бъде здрав, усмихнат и щастлив. Няма нищо по-хубаво от това да се раздвижиш, да бъдеш пластичен и да откриеш нови приятели, а защо не и любовта на живота си...

Владимир Христовски

Сн.: Личен архив