Симеон Донов - Нощното заведение не е просто бизнес, то е наука!

Млад, амбициозен и креативен – това е управителят на клуб „Тантра” Симеон Донов. Роден под знака на Водолея, той не се страхува от предизвикателствата, държи всичко да е под негов контрол и твърди, че е перфекционист. Надничайки в биографията си, разказва, че е бивш състезател по водна топка, но се отказал, защото усетил, че това не е призванието му. По-късно открил, че високите скорости са в кръвта му, и затова днес притежава един от най-скъпите мотори и участва в състезания. Печели и награди. Симеон завършва френска филология в СУ и международен туризъм в УНСС. Страстта му към бизнеса се заражда по време на следването му в УНСС. В края на първи курс кара практика в „Шератон”, където опознава всички нива на управление. На 24 години решава да стане предприемач. Запретва ръкави и с помощта на приятели отваря първото си заведение. След известно време съдружниците му се оттеглят, но Симеон продължава да се развива.

От 5 години вече е управител на клуб „Тантра“, а от известно време и собственик на магазин за маркови часовници.

Бизнесът

„Бизнесът у нас е почти мисия невъзможна, но аз няма да се предам. Макар и да сме в голяма финансова криза, аз познавам вкуса на хората в Студентския град и зная, че ако не пускам чалга, няма да просперирам. Цените също са от голямо значение за клиентите, затова се старая да предлагам атрактивни промоции, достъпни цени и разнообразна програма. Посетителите днес искат лукс и държат заведението, което посещават, да е пълно с хора”, споделя управителят на нощното заведение. И добавя, че това занимание е като малко дете – непрекъснато изисква грижи. На въпроса ми защо се е спрял на чалгата, Симеон споделя, че в района има 10 заведения, които пускат само такава музика и за всичките има работа, което е ясна индикация, че това се харесва и ще е така още доста време.

Живата музика

„Аз лично предпочитам диджей партитата, защото музиката е по-разнообразна и не се налага да слушаш час и половина всичките песни на дадена звезда, от които само една или две са хитове. Но хората все още се възхищават на изпълнителите и тяхното присъствие препълва заведението. Получава се небивал купон, което е и основната ми цел”. Споделя, че сега, в началото на месец май, замисля грандиозно ретро парти с участието на родоначалниците на попфолка.

Програмата

„Старая се тя да бъде разнообразна и интересна. Доста заведения фалираха именно поради тази причина. Посетителите искат интересни събития, не само музика и дансинг. А и истината е, че животът на един клуб трае една година. Затова и много често дискотеките се откриват наново след ремонт. Новата визия привлича клиентите, но само на това не може да се разчита дълго време. Аз се старая да предлагам пъстра и уникална програма, затова и планирам това ретро парти“.

Чуждият опит

Симеон разказва, че е обиколил целия свят с изключение на Африка и е твърдо убеден, че най-луксозните дискотеки са в България. Не скрива, че черпи идеи за своето заведение оттам, но не пропуска да спомене, че нашенецът ходи не толкова, за да се забавлява, а за да се покаже. Дава пример с най-голямата дискотека в Испания – „Ибиса“, в която има качествено осветление, озвучаване и любезен персонал. Всичко останало е един латекс... Докато у нас, ако клубът не е лъскав, не привлича внимание. „За мен лично няма значение дали мястото струва два милиона, или е дупка, важна е компанията и да се забавлявам”.

Обслужването

„Обслужването у нас е под всякаква критика. И ще ти разкажа последното ми изживяване в столично заведение. Още с влизането се натъквам на ужасно отношение – охраната ме пребърква все едно съм престъпник. Влизам вътре, а сервитьорките ме гледат все едно им преча. Настаняват ме, където има място и троснато питат какво искам. А аз смятам, че сервитьорките са лицето на заведението и те трябва да са артисти и да зареждат с положително настроение, а настроение няма. Как да има, ако те самите са начумерени. Затова в моя клуб обръщам голямо внимание на служителите. Избирам сериозни и коректни хора и когато някой клиент обиди сервитьорка, винаги й казвам да преглътне огорчението и да не сваля усмивката от лицето си, защото другите не са виновни. За мен е ясно, че без персонала съм никой, затова не се държа й като шеф. Истината е, че сме взаимносвързани и сме партньори и не на последно място сме и приятели”.

Владимир Христовски

Сн.: Личен архив