Родопите са Slow Food мястото на България

• 
• 
• 
• 
• 

    1 от Снимки

 

Топла погача, бяло сирене и ароматна боб чорба. За някои това е мил спомен, а за други – нещо съвсем далечно, което никак, ама никак не се вписва в представите им за вкусна храна. Във времето на полуфабрикатите и заведенията за бързо хранене традиционните гозби, приготвени от местни продукти и с много любов, някак останаха на втори план. Въпреки това почитателите на кулинарните традиции се увеличават.

За интереса на хората към качествената храна, към нейния произход и връзката й с общностите, които я произвеждат, разговаряме с Десислава Димитрова, национален координатор за Slow Food в България.

Какво представлява Slow Food?

Slow food (от англ. бавно хранене – б.а.) е неправителствена, екогастрономическа организация. Възниква през 1989 г. в гр. Бра, Италия, като контрапункт на веригите за бързо хранене. Днес организацията има над 100 хил. членове в над 130 държави, сред които и България. Философията на Slow Food е заключена в три думи: Good, Clean and Fair. Тоест храната трябва да е вкусна и от качествени продукти, произведена по природосъобразен начин, а производителите й да получават справедливо възнаграждение за труда си. Slow Food не е един обяд от 12 до 16 часа, както мнозина смятат, а философия за живот и начин да се запазят уникални храни, застрашени от изчезване.

Как станахте национален координатор на организацията за България?

Стана случайно. Аз съм биолог, научен сътрудник в Института по ботаника към БАН. Като специалист бях поканена на една конференция в Италия. Малко след като се завърнах у дома, получих имейл с предложение да намеря производители на традиционни храни, които да участват на изложението „Тера Мадре“ на Ботуша. Стана ми интересно. Седнах и написах на лист традиционни местни продукти, за които се сетих – троянска сливова ракия, мелнишко вино, еленски бут и още няколко. Трябваше да намеря и производители на тези стоки и така един ден се качих на колата и се озовах в центъра на Троян. Спрях местни хора и ги попитах кой е най-добрият майстор на троянска сливова ракия. Те пък ме взеха за контрольор по спазването на закона за акциза... беше забавно. В крайна сметка успях да намеря производители на традиционни храни и напитки, които да участват на изложението. Макар че всичко започна на шега, нещата взеха да се развиват и ето тази година София бе домакин на изложението „Тера Мадре Балкани 2010“.

Вие сте се докоснали и сте опитали много и различни традиционни храни от различни региони на страната. Кои са вашите любими гозби, приготвени по бабини рецепти?

Може би ще съм пристрастна, но за мен най-слоуфудското място в България са Родопите. Причината за това се корени в релефа и особеностите на региона. Там връзката между човека и природата е крепнела дълъг период от време. Затова и по тези места можеш да опиташ невероятни гозби, които освен всичко друго са и многобройни. Аз никога не мога да остана равнодушна към родопския пататник и към благата чорба (десерт, приготвен от тиква). Към всичко това като се прибави и гостоприемството на родопчаните вече става ясно защо къщите за гости са пълни не само с български, но и с чужди туристи. Много често домакините дори не знаят чужд език, но пък гостът усеща със сетивата си, че е желан, че всичко, което му се поднася, е много вкусно и истинско, и затова се връща отново и отново.

Разбира се, невероятно вкусни са и зеленото сирене от село Черни Вит, еленският бут, смилянският фасул, млечните продукти от каракачанска овца.

Какви изяви има Slow Food – България до края на годината?

На 28 и 29 август в Черни Вит ще се проведе традиционният фолклорен събор и на него ще се представят ястия от различни селища на България, както и гозби, които са се приготвяли в Черни Вит за сватби и кръщенета.

Следващото голямо събитие е участието на българска делегация в световната среща „Тера Мадре“, която ще се състои в Торино в края на октомври.

През есента ще отбележим и празника на смилянския фасул, разбира се, в село Смилян.