Академик Стефан Додунеков

„Много ме радва, че образованието в Пловдив – и средното, и висшето, е на изключително високо ниво”

Председателят на Съюза на българските математици и директор на Института по математика и информатика на БАН акад. проф. дмн Стефан Додунеков бе отличен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на ПУ „Паисий Хилендарски“.

Сред богатия научноизследователски и преподавателски опит на видния математик се открояват следните факти: 15 авторски свидетелства за изобретения; над 50 изнесени доклада в повече от 20 страни; вицепрезидент на Математическото дружество на Югоизточна Европа и негов председател в периода 2005−2009 г.; член на Управителния съвет на Европейското математическо общество; председател на Националния комитет по математика към Международния математически съюз (IMU) и член на Генералната асамблея на IMU; член на Американското математическо дружество и на Математическата асоциация на Америка; член на Китайското дружество по комбинаторика.

Издигналият се до академични висоти Стефан Додунеков е имал щастието от малък да се влюби в една наука, която обича през целия си живот и на която е посветил голяма част от него.

Академик Додунеков, на какво се дължи дълготрайната ви любов към математиката?

Човек още докато е млад, се оглежда какво може да прави добре. Започнах училище в смесена паралелка (с деца от 1. до 4. клас) в малкото с. Водолей край Велико Търново. Оказа се, че мога да решавам задачите на четвъртокласниците. Моите родители ме насърчиха и се разбра, че имам влечение към математиката и тя ми се удава. С нарастване на класовете навлизах във все по-дълбоки води и интересът ми се засилваше.

Какво ви дава математиката като лично удовлетворение освен успехите, които безспорно са значими?

Това е моят живот, защото тази професия е нещо, което тотално ангажира човека. Тя не е свързана с работно време от 8 до 17 ч. Когато човек започне да се занимава с някаква задача, тя стои непрекъснато в главата му и в най-невероятни ситуации нещо сработва. Това е перманентна ангажираност.

Създавате ли си сам задачи, които да решавате?

Това е част от висшия пилотаж. Когато човек навлезе в някаква тематика на научни изследвания, до един момент той гледа какво хората са формулирали като задачи. Но когато напредне в съответната област, вече той самият започва да задава въпроси, да задава задачи, да формира по-мащабни проекти. Това е естествен професионализъм, който идва с квалификацията.

Как се ценят нашите математици в България и навън?

Колкото се може по-скоро в България трябва да се промени отношението към образованието и науката. В момента страните от Европейския съюз отделят средно от брутния си вътрешен продукт между 1½% и 2% в бюджета за наука и иновации. За България този процент е 0,3. Младите хора няма как да бъдат мотивирани по такъв начин. Един млад човек преди всичко трябва да се грижи къде може да се реализира най-добре. И когато извън България му предлагат 20 пъти по-добри условия, отколкото тук, той напуска държавата.

Какви са вашите интереси извън математиката?

Обичам да ходя по планините, навремето бях планински водач, имам кандидатмайсторска норма по спортен туризъм. В продължение на 5 години с един мой приятел от Велико Търново държахме рекорда за скоростно преминаване по маршрута Ком–Емине – 13 дена и половина. Играя тенис на маса. Чета литература, която е свързана с българската история, по-специално с нашето Възраждане. Имам сериозна библиотека от класика. Обичам да стоя в градината на моите родители в Килифарево.

Вашето послание към читателите на вестник „Анонс“ − Пловдив?

Да си обичат града, да поддържат вестника и да се радват на живота в един от културните центрове на България. Много ме радва, че образованието тук – и средното, и висшето, е на изключително високо ниво.

Снимки: Д. Илиева