Стефан Мавродиев: И в България трябва да има Ден на благодарността

"Ако се водех от рационалния свят, щях да стана обирджия на банки или мошеник от висока класа."

Познатият на всички Стефан Мавродиев, или както го наричат в културните среди – Маврото, е човек, който трудно би могъл да се опише с няколко думи. Затова оставяме разговорът да ни води и така да „опознаем” театралния и киноактьор, а също така и режисьор Стефан Мавродиев. За любителите на статистиката ще кажем само, че талантливият българин има зад гърба си 50 роли в киното. Сред най-известните му филми са „24 часа дъжд“, „Мера според мера“, „Зона В-2“, „Петък вечер“, „Щурец в ухото“, „Птици и хрътки“. На театралната сцена става популярен с постановката „Йестъдей“.

Разговорът ни започва от последната му роля във филма „Лов на дребни хищници”. Филмът е своего рода ретроспективна снимка, връщане назад във времето. Посветен е на хората, които успяха някак си да преживеят прехода. В лентата се сблъскват вижданията и разбиранията на четири поколения – старите, хората на средна възраст, подрастващите и най-малките. В света има два вида хищници – големи и малки. Ролята ми във филма е на голям хищник, който иска да унищожи дребните, дори да ги заличи от лицето на Земята. За разлика от героя ми аз определено не смятам, че светът трябва да се развива в тази посока. Хората трябва да бъдат по-добри, но също и благодарни.

И в България трябва да има Ден на благодарността!

Трябва да има такъв ден и у нас и той да е официален празник, както е в Америка, защото пътят, по който вървим, е лош. Няма как да има мир, когато хората са настроени един срещу друг. Всички са неблагодарни, всеки смята, че само той е важен и че всеки друг му е длъжен. А това определено е грешка. Затова си мисля, че един такъв ден ще възвърне ценностите ни. Благодарността означава да поставиш нещата на правилното им място. Да направиш една вътрешна класификация. Не мечтайте да бъдете ВИП, защото у нас това са самозванци, случайни хора, които без партийния живот не могат да съществуват. Тези хора не могат да създават, те могат само да пречат на другите, които могат.

Талантливите хора

Българинът е много талантлив. Артистите у нас за съжаление са малко, а заплатите им са повече от смешни, направо жалки. Това е страшно унизително и потиска творците. Не отричам нуждата от реформа в културата, но начинът не е правилен.

Има надежда

Въпреки всичко в последните години забелязвам подем в културата и по специално в българското кино. Тази година например излязоха родни кинопродукции, които по нищо не отстъпват на чуждите − имат смисъл, притежават новаторски подход, смел поглед, провокират и размисъл.

Хубавото на 2010 г. е, че може да се работи, но всичко е много трудно. Трябва да си на някого, за да бъдеш повикан или избран. Българинът не е научен да оценява и признава талантите на другите, а аз смятам, че това е първата крачка към постигането на синхрона и разбирателството между хората.

Моята идеология

Артистите живеем чрез правенето на изкуство. Нашата професия е мотивирана от вътрешния ни, емоционалния ни свят, а не от рационалния. Ако се водех от рационалния свят, щях да стана обирджия на банки или мошеник от висока класа. Знам, че това е по-разумно, отколкото да правя изкуство, но на тези години нямам желание да се преквалифицирам. (Смее се.)

Мисля си, че с това, което правя, променям и обогатявам човечеството. Това е моята илюзия, а тя винаги търпи крах. Животът е един абсурд. Истината също. Това, което искаш да бъдеш, е невъзможно и само невъзможното е истинско…

Най-новото

До скоро се занимавах с постановката на „Главанаци” на Боян Папазов. Това е пиеса за непоправимите неща, които само Бог може да поправи. Господ е и в главната роля. Виждайки какво се случва на Земята, той предизвиква земетресение и пита човеците дали искат да изчезне семето им…, но накрая се смилява и хората оцеляват. Тази постановка е типична илюстрация на театър на абсурда.

Режисьор или актьор

По-трудната роля е на режисьора. Защото никак не е лесно да облечеш една хрумка. Измислянето на сценографията, музиката, осветлението. Трябва да видиш образите в главата си. Самото реализиране се прави за около месец. Но другото изисква много време.

Най-много треперя, когато се играе моя постановка на сцена, независимо за кой пореден път. Кипя непрекъснато. Затова ми е много по-лесно да съм актьор.

Към хората

Хора, осъзнайте се! Прогледнете и вижте хубавите неща. Подкрепяйте културата, защото народ без култура и история е като локва – изчезва веднага щом се появи слънцето. Спрете да поддържате корупцията, измамата и фалша. И естествено, бъдете здрави и нека предстоящите празници ви донесат много щастие, късмет и споделени радости!

Владимир Христовски

Сн.: PR A+Films