Тони Стораро „Аз съм народен човек!”

Днешният гост не се нуждае от представяне. С годините Тони Стораро доказа, че когато си добър, интересът и аплодисментите не намаляват, а напротив – лавинообразно нарастват.За първите стъпки в кариерата, семейството и „малките неща” говорим със звездата на Diapason Records.

Как тръгна Тони Стораро по пътя на славата?

При мен успехът определено не дойде изведнъж. Пеех по заведения от 14-годишен и влагах цялата си енергия в музиката. Не спирах да трупам опит като певец и се бях посветил изцяло на мечтата си да стана професионален изпълнител. Един от най-тежките моменти, които съм изживявал, беше, когато излязох от казармата. Тогава получих предложение да се преместя в София, за да работя в заведение тук. Беше много трудно решение за мен, защото това отново щеше да ме раздели със семейството ми. (С моята съпруга, с която вече сме заедно 15 години. Оженихме се след абитуриентския бал, а когато трябваше да се преместя в София, на бял свят вече се беше появил и големият ми син Фики). Изобщо не ми се искаше да ги оставям, но поех този риск. Разказвал съм и преди, че тогава изкарвах по 10 лева на вечер, с които едвам си плащах таксито до квартирата и наема. След известно време при мен дойдоха и жена ми, и синът ми. Беше доста тежко изпитание за всички нас, но се справихме. Благодарен съм на Валя, че ме подкрепяше през цялото време и ме насърчаваше да следвам мечтата си. Честно казано, не съжалявам за нищо. Ако можех да се върна назад, пак бих избрал този път, защото именно това развитие на кариерата ми и трудностите, с които е трябвало да се преборя по пътя, са ме превърнали в това, което съм. Сега мога истински да се зарадвам на успеха си и да го оценя подобаващо.

Трудно ли се става звезда в България?

Според мен не само в България. Трудно е навсякъде. Защото, за да успееш, са нужни много неща. Естествено, на първо място е талантът. Нужни са обаче и много труд, упоритост, търпение, постоянство и пълно посвещаване на музиката. Но дори и всичко това да е налице, не е гаранция за успех. Важно е да попаднеш на подходящите хора, които да ти подадат ръка. Аз съм щастлив, че съдбата ме срещна с моя продуцент Ненчо Касъмов и фирма Diapason Records, с които толкова години работим успешно.

В момента работите над нов албум, какви изненади да очакват почитателите ви?

Надявам се това да е най-невероятният албум в моята кариера. Работя по него с музиканти от България, Гърция и Турция. Ще има уникално звучене, с много живи инструменти и невероятни аранжименти. Предвидил съм в него да има доста повече песни от обичайното. Не знам кога ще бъда готов с него, защото за мен е по-важно да го запиша не като поредния в кариерата си, а да създам нещо изключително и всяка песен, всеки детайл да е изпипан до съвършенство. Не мога да си позволя никакви компромиси.

Какво е основното послание на вашите песни?

В дългогодишната си кариера имам много различни песни – като стил, като послание… Някои са по-романтични, други – по-купонджийски. Аз не крия, че съм особено привързан към песните с дълбоки и стойностни текстове, свързани с най-прекрасното чувство, с любовта ¬- „¬За една жена”, „Ти от рая ли дойде” и много други, а от по-новите „Какво направи с мен” и „Така ме запомни”. За мен това са песните, които ще останат във времето. И аз, както останалите колеги, правя и доста комерсиални песни като „2,3,4”, „Отличен (6)”, „Двете сладурани” и т.н. Харесвам и тях, разбира се. Ако не ми допадаха, никога нямаше да ги изпея. Но на сърце са ми първите, за които споменах.

На какво Тони Стораро пише шестица?

В работата си пиша много трудно отлични оценки. Голям перфекционист съм и съм много взискателен към всички детайли. Но така и трябва да бъде. Почитателите на тази музика имат все по-високи изисквания и ние, изпълнителите, сме длъжни да представяме само стойностни продукти. В личен план пиша отличен на семейството си – жена ми и двамата ми синове, защото винаги мога да разчитам на тях. Освен това ми дават много поводи да се гордея с тях. Големият ми син Фики бе приет през миналата година в музикалното училище „Любомир Пипков” с профил „Поп и джаз пеене” с пълна шестица! Засега малкият – Емо, показва музикални заложби и пее по цял ден. Казва, че и той иска да се занимава с музика, но още е твърде малък, за да сме сигурни, че това ще е окончателното му желание. Така или иначе аз ще го подкрепя каквото и да избере и няма да се бъркам в решението му.

Как искате хората да ви запомнят?

Преди всичко като един добър човек. Естествено, искам да ме помнят с моите песни и талант. Иска ми се музиката, която правя, да остане след мен и хората да слушат песните ми с удоволствие, дори когато ме няма. Няма изпълнител, който да не мечтае за това да остави следа в музикалната история.

С кой изпълнител мечтаете да направите дуетна песен?

С Василис Карас. Той е един от най-любимите ми изпълнители. Имал съм възможност да пеем заедно на една сцена по време на съвместен наш концерт, но мисля, че би било страхотно да направим и общ проект. Гласовете ни си приличат като тембър и сигурно ще се получи нещо доста интересно.

С какво се занимавате, когато не сте под светлините на прожекторите?

Когато не съм ангажиран с участия и записи, се старая да посвещавам времето си на семейството. Тъй като работата ми е свързана с много пътуване, доста често отсъствам от дома си и затова, когато имам възможност, прекарвам повече време със своята съпруга и синовете си. Иначе страшно много обичам да гледам музикални телевизии – турски, гръцки… Интересувам се от всичко, което се случва на музикалния пазар и в останалите балкански държави. Обичам да гледам спорт – голям почитател съм на футбола.

Вашето пожелание към нашите читатели и вашите почитатели!

Пожелавам им много здраве, късмет и да вярват в себе си. Да не се отказват от мечтите си и да имат нужното търпение да се борят за постигането им. Желая на всички да имат повече поводи за усмивки!

Интервюто взе: Владимир Христовски

Снимка: Diapason Records