Спасен от буря руски търговец издига единственият морски храм у нас

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

    1 от Снимки

 

Декември е месец на милосърдието.

 Още в самото му начало на 6-и православната църква почита паметта на един от най-състрадателните си милостиви светци Николай Мирликийски Чудотворец. На св. Николай, помагал през целия си живот на страдащите и защитавал невинните, са посветени много български православни храмове. Едни са съвсем мънички, други са достолепни и величествени, а трети за съжаление са потънали в забвение и разруха. Да погледнем в навечерието на светия празник към някои от тях.

 На ул. „Цар Калоян” 8 срещу Софийската митрополия се е сгушила сред модните бутици и лъскави банки старинната църква „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“. Всъщност тя е един от най-старите храмове на София. Предполага се, че първоначалният храм е изграден от самия император Константин Велики в началото на IV в. севастократор Калоян издигнал резиденцията си върху основите на Дворцовия комплекс и съградил нова църква. През вековете на османското владичество църквата е била известна като „Св. Никола Големи”, сведение за това дава историкът пътешественик Стефан Герлах, посетил София през XVI в. Храмът е бил обновен през Възраждането. По време на бомбардировките над София оцелялата дотогава средновековна трикорабна базилика е напълно разрушена. Днешната малка църква е изградена през 50-те години на XX в. За някогашния старинен храм напомнят части от средновековния градеж, които и днес могат да се видят от северната страна във вътрешността на църквата. Най-голямата светиня на храма е иконата на св. Николай Мирликийски, останала по чудо невредима след разрушителните бомбардировки от 1944 г. Съществува теория, преписвана на самата Ванга, че тялото на Апостола е препогребано в двора на тази църква от дякон Софроний.

 На централно място в София се намира църквата „Св. Никола”, или по-известна като Руската църква. Построена е по проект на Михаил Преображенски (участвал и в изграждането на храм-паметника на Шипка). Завършена е през 1912 г., а е осветена на 11 ноември 1914 г. Стенописите са дело на екип от художници, оглавяван от Василий Перминов (един от авторите на стенописите в „Св. Александър Невски“). Петте малки купола на църквата са от злато (централният е висок 19 м), а камбаните са дарение от руския цар Николай II. Под основния етаж на „Свети Николай“ се намира криптата с мощите на архиепископ Серафим. Съществува поверие, че ако му изповядаш желанието си и го помолиш, той ще ти помогне.

 През 1848 г. Балчик се сдобива с храм, посветен на св. Николай. Но скоро той е обсебен от гръцката църковна власт и не след дълго е разрушен. Възстановен е през 1866 г. от дряновския първомайстор Георги Денюв. Тогава към храма е създадено и взаимно училище. В църквата се съхраняват икони от цяла Добруджа.

 И Варна има своя храм „Свети Николай“, построен през 1865 г. Разказва се, че причина за градежа станал даден обет пред закрилника на моряците св. Николай. При едно от пътуванията на руския търговец Параскева Николау от Варна до Одеса в морето се разразила страхотна буря. Изплашеният богаташ обещал, че ако стигнат живи до пристанището, ще вдигне черква и болница в чест на светеца. Параскева Николау изпълнил даденото обещание. Варненският храм „Свети Николай'' е единственият морски храм в България, защото през 1927 г. двама български морски капитани отнесли на Божи гроб икона от храма, осветили я и я върнали. Тогава той бил записан в църковните книги като морски.

 Една от малкото действащи църкви в Мелник е църквата „Свети Николай Чудотворец”, построена от камъни и тънки тухли още през XIII век. Изписана била от майстора Лазар Зограф Мелничанин. В нея се съхраняват икони, уникални образци на зографска школа на Мелник и околните села. През годините църквата е била преустроявана и разширявана няколко пъти. А през 1756 г. тя придобива вида, в който е и до днес.

 Много красив и величествен е енорийският храм „Св. Николай Чудотворец” в Стара Загора. Построен преди около сто години, днес той е разположен в централната част на града, като това го прави леснодостъпен както за местните хора, така и за всеки гост.

 В малка долина в югозападния край на Арбанаси е сгушен манастирът „Св. Николай Чудотворец”. Той е построен по време на царуването на Асеновци. Минава през пожари, грабежи, чумни епидемии, но винаги е възкресяван от местните хора. По време на Априлското въстание монахините от този манастир тъкат шаяк и изработват дрехи за въстаниците от Първи революционен окръг.

 Изпълнен с история и светлина за хората, които го посещават, е митрополитският храм „Свети Николай”, разположен в центъра на Враца на площад „Христо Ботев”. Построен е през 1865-1867 г. на мястото на старинна църква, като в неговото изграждане се включва цялото население на града. Около църквата в знак на почит са погребани много видни врачани, а в самия храм намират покой тленните останки на врачанските митрополити.

Ромела Русанова