Улрике Алмут Зандиг „Не вярвайте на големи послания“

Младата писателка Улрике Алмут Зандиг получи на неотдавна завършилия панаир на книгата във Франкфурт наградата на независимите издатели Hotlist Prize за първата си книга с проза „Фламинги”. Тя бе представена в началото на април и в София. Част от разказите пред българската публика прочете лично Улрике Зандиг.

Улрике, къде се крие коренът на тази деликатна, но сурова емоция в разказите ви?

Корените на историите във „Фламинги” се крият в областта, където съм пораснала. Родена съм в саксонско село в някогашната ГДР. Естествено, на теория действието в моите истории можеше да се развива и на друго място, но при писане аз съм имала предвид този район и неговите лаконични на думи, понякога наивни хора. По времето на ГДР Саксония беше известна с индустриалните и земеделските кооперативни предприятия. Хората водеха някакъв скован живот в една наркотизирана държава. Всичко това напълно се промени, когато падна Берлинската стена. Областта беше изцяло променена, а с нея и хората, които живеят там. Несигурността през годините на промяната ме доведе до героите в моите разкази: това са крехки характери, поставени при несигурни обстоятелства, които понякога дори сами не знаят колко са крехки. Аз обаче придадох на историите си нещо сюрреално, което се надявам да ги освободи от обвързаността им с времето и пространството. Струва ми се, че човек често може да разкаже за нещата по-правдиво, когато се отклони от истината.

Какво ви накара да започнете да пишете?

Повечето автори започват да пишат във връзка с някаква криза на личността. При мен не беше така, аз изобщо не започнах да пиша съзнателно. Дори бих казала, че никога не съм спирала наистина да върша това. Като дете обичах да пиша, но обичах и да рисувам, да майсторя разни неща, да се катеря, да плямпам – просто всичко, което прави едно дете. По-късно прекъснах повечето от тези занимания, но продължих да пиша. Стана ми ясно, че пиша литература едва след като отдавна се занимавах с писане. Случи се приблизително през 2001 г., когато заедно с приятелки създадохме един проект, наречен „поща с очи”. Печатахме собствени текстове и ги лепяхме по улиците на Лайпциг. Всеки месец лепяхме нови текстове, а скоро и в други градове. Имахме постоянни читатели, които оставяха коментари на нашия сайт или директно до плакатите ни. Да се обърнеш със собствени текстове към напълно непознати хора и да предизвикаш реакцията им, за мен това беше нещо напълно ново и много ми хареса. Днес си мисля, че именно този проект ме е накарал да превърна своето писане в литературно.

Ако не бяхте поет и писател, с какво щяхте да се занимавате?

Първоначално исках да се занимавам с нещо, свързано с правата на човека, да стана може би чуждестранна кореспондентка или да работя в някоя неправителствена организация. Но не стигнах по-далеч от няколкомесечна практика в немската централа на Аmnesty international, защото в края на краищата отново се задълбочих в писането, без сама да забележа това.

Кое е преживяването, което най-силно ви е въздействало, променило?

Падането на Берлинската стена. Стана ми ясно, че ще мога да правя всичко, което искам. Но промяната промени и моето семейство. Баща ми напусна службата си на евангелистки свещеник и за петнайсет години се отдаде на местната политика. Често го нападаха, пътуваше много, докато аз карах своя пубертет в една учебна система, която беше също толкова крехка и несигурна като мен самата.

Вашето послание към българските ви читатели?

Имайте вяра в собствената си преценка. Проверявайте онова, което четете. Не оставяйте да ви поучават. Четете самостоятелно и само тогава, когато имате желание. И още веднъж: когато четете, просто се наслаждавайте. Ако четете стихотворения, четете ги на глас. Или си ги пейте. Това може да ви се стори наивно, но доставя удоволствие. Забравете какво сте учили в училище за интерпретация и анализ, ако то не ви е дало нищо. Най-добре при четене забравете за себе си. Тогава всичко ще се върне и изведнъж ще придобие смисъл: наученото в училище, вие самите, целият свят между кориците на книгата. Ах, и не вярвайте на големи послания.

Интервюто е предоставено от издателство

„Блек Фламинго Пъблишинг”

Превод проф. д-р Владко Мурдаров