Д-р Иван Иванов:

• 
• 
• 
• 

    1 от Снимки

 

Догодина реконструираме изцяло столичния зоопарк

Пингвини дженто ще могат да се видят скоро в София

Д-р Иван Иванов е роден във Враца. Спомня си, че пред него никога не е стоял въпросът, каква професия да избере. Обичал животните, а и баща му, и дядо му били ветеринарни лекари и някак съвсем естествено и той се насочил към тази професия. Не предполагал обаче, че един ден като дипломиран доктор ще стане директор на най-стария и най-голям зоопарк на Балканите – този в София. И до днес обаче си спомня, че когато гостувал на леля си в столицата като дете, винаги искал да го водят в зоологическата градина. Тогава тя се намирала на мястото, където днес е паметникът на Съветската армия. Години по-късно – през 1995-а, д-р Иванов е вече директор столичния зоопарк, който междувременно е преместен на ул. „Сребърна”. На 4 октомври – Световен ден за защита на животните – разговаряме с д-р- Иванов за обитателите на зоопарка, за техните емоции, за отношенията помежду им и с хората.

Д- р Иванов, любовта ви към животните все още е толкова силна.

Разбира се. Ако не ги обичах, щях да стана инженер, а не лекар. Може би малцина знаят, но ние, ветеринарните доктори, също полагаме Хипократова клетва, с която се задължаваме цял живот да помагаме на животните безкористно. Не искам да си спомням угнетяващата картина, когато през 1995 г. станах директор на зоологическата градина. Тогава животните се хранеха 2-3 пъти седмично, имаше умрели и разлагащи се животни в клетките... Тази гледка трудно я понесох. Захванах се веднага за работа, колелото се завъртя и скоро преодоляхме кризата.

От административна работа остава ли ви време да упражнявате професията?

Занаятът не съм го изгубил, нито пък желанието да го практикувам. Последно асистирах на д-р Дамян Илиев при операцията на тигрицата Глезла, първата тигрица, родена в нашия зоопарк. За съжаление туморът, от който страдаше, беше дал много метастази и животното почина скоро след операцията.

Имахте идея да направите паметник на Глезла. Ще я реализирате ли?

Да. Общината ще отпусне нужните 14 000 лева и догодина смятаме да направим паметника. Проектът за него е изготвен безвъзмездно от скулптура Георги Чапкънов. Паметникът ще представлява животното в легнало положение и ще бъде монтиран до екоцентъра, който носи нейното име. Историята на Глезла е много интересна и тежка. Тя бе отхвърлена от майка си още когато се роди през 1996 г. Затова се наложи да я гледаме с изкуствено мляко за новородени и козе мляко. Тогава още нямаше адаптирани млека за бебета котки. От това пък и упада козината. Но в крайна сметка Глезла порасна и беше много добра и любвеобилна тигрица.

Планира ли се обновление на любимата за столичани и гостите на София зоологическа градина?

Следващата година планираме да направим реконструкция на целия зоопарк. Ще обновим всичко – като се почне от първото болтче и се стигне до поставянето на статуята на Глезла. Проектът ще бъде готов през януари 2012 г., за да може през пролетта да започнат строителните работи и през есента да сме готови. Ще направим клетките много по-модерни, със стъклени прегради като тези сега на лъвовете. Ще използваме естествени материали, за да доближим терена максимално до природата. През това време животните няма да бъдат премествани и зоологическата градина няма да бъде затваряна.

Колко са в момента обитателите на зоопарка?

В зоологическата градина живеят точно 1450 животни от 284 вида, за които са грижат 84 души персонал. Най-новите ни обитатели са маймунките от видовете памукообразни тамарини и мармозетки, лемурите и видрите, които дойдоха преди месец. Сега предстои да сменим пингвините, които са тук от три месеца, с нови. Те ще бъдат пингвини от вида дженто, които са по-големи, и за тях специално ще направим по-дълбоко езеро. Породата е с обичайно местообитание подарктическите острови – Фолкландските, Южна Джорджия и Кергелен. Освен това този вид е най-бързият сред пингвините по подводно плуване – скоростта им достига до 36 км/ч. Възрастните екземпляри достигат до 50-90 см. Видът се разпознава лесно по широката бяла ивица на главата. Това ще бъде третата поред замяна на пингвини за тази година, след като през март приехме първите Хумболтови пингвини. Сегашните чернокраки пингвини пък ще се върнат в Дуйсбург, откъдето дойдоха по линия на обмена между зоологическите градини. В този обмен ние най-често преотстъпваме на чужди зоологически градини джуджевидни мармозетки – малките като палец маймуни, от които сега даже имаме поколение.

Изпитват ли животните емоции, подобни на тези на хората?

Да, разбира се. Те също харесват или не харесват, обичат, тъгуват при раздяла. Има едни папагали, наричат се неразделни. Когато единият от тях умре, не след дълго умира и другият. Освен към себеподобните си животните имат отношения и към хората. Много от посетителите са любимци на някои от нашите питомци. Животното се радва, когато види човека, подскача, издава звуци само където не говори. Обитателите ни имат отношение и към хората, които се грижат за тях. Налагало ни се е да сменяме гледач на определено животно само защото то не го харесва и го показва чрез ръмжене, замахване с лапи...

Предстои зима. Трудно ли изкарвате студените месеци?

По-труден сезон е зимата, но ние сме подсигурили отоплението, осветлението и храната за животните, така че това не ни притеснява. А дори и през този сезон се радваме на не малко посетители.

С какво се хранят животните?

Има фирми, избрани чрез конкурс, които доставят храна. Тук също отглеждаме зайци, мишки, морски свинчета, червеи, които използваме за храна. Няма друг начин. Змиите не искат да се хранят с царевица. А и хората също отглеждаме животни, за да ги изядем. Така е в природата. Иначе животните в зоопарка ни ядат редовно за разлика от тези в природата. Имаме даже един разтоварващ ден. Тогава на хищните, например, даваме пилета вместо говеждо или магарешко. Това е наложително, тъй като тук движението е по-малко, отколкото в природата. Колкото и да е голяма зоологическата градина, тя все пак си остава ограничено пространство за разлика от резерватите, където животните са на свобода, а хората в клетка, т.е. в движещ се автомобил.

Сещам се за името на един филм - „Уморените коне ги убиват, нали?”. Какво правите със старите животни?

Старостта не е красива както при хората, така и при животните. Ние не умъртвяваме старите животни, въпреки че законът го позволява. Гледаме ги до последно, но ги сваляме от експозиция. Така направихме с Глезла, с лъва Орфей, който имаше артроза на тазобедрените стави и впоследствие почина на достолепните 27 г., но мнозина вероятно и днес го помнят като българската звезда от филма „Ъндърграунд” на Емир Костурица. Съществуват обаче и изключения. Маймуната Марта почина на 34 г. Беше най-старата маймуна в Европа, но до последно стоя пред посетителите. Не смеехме да я махнем, защото веднага заваляваха въпроси по телефона и чрез писма. Макар и без зъби, ходеща едвам-едвам, тя се радваше на голяма обич и внимание. Налагаше се веднъж месечно да й включваме системи за подсилване. Дори и тогава не я изнасяхме от клетката. Когато видеше банките и стойките, тя сама протягаше предната си лапа. Беше много трогателно.

Трудно ли се намират хора за работа в зоопарка?

Не. Но не всеки става за тази работа. Кандидатът трябва да има сърце, душа, да познава поне малко животните и най-важното да ги обича.

Биляна Богоева

Сн.: Авторът