Виненият адвокат Роберт Паркер

Най-авторитетният човек в света на виното Роберт Паркер в продължение на години е обикновен адвокат в малко американско градче.

 На младини през главата му дори не минава идеята, че ще свърже съдбата си с винарството. Целият свят се променя за младежа в тога през 1968 г., когато най-добрият му приятел го уговаря да направят пътешествие до Франция, която по това време е сцена на бурните студентски протести. И точно, когато по улиците на Париж се издигат барикади, летят камъни и кънти Интернационала, младият Паркер в съвсем мирния Елзас, за първи път опитва оригинално френско вино. Казват, че от тогава сърцето на американеца принадлежи на виното. След френската разходка Паркер не се отказва от юридическата си кариера, но започва да събира материали за книга, посветена на виното. Близките му определят това като младежка глупост и го съветват да се съсредоточи върху правото. Но сърцето му било вече отдадено на гроздовия еликсир. През 1975 г. в Мериленд излиза първият брой на неговия вестник, наречен с чувство за хумор „Винения адвокат“ (The Wine Advocate). Малката брошура без илюстрации, отпечатана на тънка вестникарска хартия, едва ли може да се нарече списание, но още с появата си е забелязана от крупни винени търговци, които откриват в нея това, което отдавна търсят – при описанието на вината и сравняването им по цени и качество Паркер е пределно лаконичен и компетентен, отдавайки дължимото не на прочути етикети, а на реални достойнства. До този момент винените критици говорят за напитката с патос и възвишен език, нямащи нищо общо с вкусовите усещания. Но основната отличителна черта на новия критик е неговата невъзмутима честност, когато пише за виното. Той не се съобразява с авторитети – просто излага мнението си и не се притеснява да препоръчва на производителите какво да променят. В своето списание Паркер предлага и нова дегустационна система за оценка на вината. Това 100-бална скала, при която оценка 50 означава много лошо вино, а 100 е безспорен шедьовър. Всички тогавашни винени издания в хор се присмиват над тази система, но днес тя е всепризната. Класацията помага и на широката публика, която е отегчена до смърт от до тогавашните оплетени поетични възхвали на отделните вина. Днес списанието на винения адвокат излиза в 38 страни и е безспорният авторитет в света на виното. Паркер никога не крие своето предпочитание към френските вина и без да се подлага на съмнение неговата обективност, трябва да се отбележи, че благодарение и на авторитетното му мнение френските вина се утвърждават окончателно на световния пазар като еталон. Президентът Митеран му връчва ордена Кавалер на националната слава, а Жак Ширак го прави Кавалер на почетния легион. Напоследък виненият авторитет Паркер е сериозно обезпокоен обаче за актуалността на своето творение, което според собствените му думи се превръща в самоцелно преследване на оценката. Притеснява го най-вече култът на потребителя към високите оценки. Според него Роберт Паркер не е институция, нито дегустационна комисия. Той е човек със своите предпочитания и слаби места. Известно е, че повече му допадат наситените и пищни вина и не е така благосклонен към тънките, наситени със скрит чар напитки. В класацията на световноизвестния винен гуру със зашеметяващите 94 точки присъства и едно вино от Балканите. „Бела вода“, продукт на македонската изба „Тиквеш“, е най-високо оценения продукт от нашия регион. Напитката се произвежда от местните сортове „Вранец“ и „Плевец“, които се отглеждат в масиви край Велес. Според познавачите тероарът и местните сортове грозде са в основата на невероятния вкус на комшийската гроздова напитка. В реномираната класация на Паркер има и българско вино, оценено с 90 точки.