Влади Въргала:

„Животът у нас е като в „Операция: Шменти-капели”!”

Той не се нуждае от представяне. Едва ли има някой, който днес да не е виждал образа му на екрана, да не разпознава специфичния му глас и да очаква да чуе от него поредната порция хумор. Добива популярност в началото на 90-те години на миналия век с участието си в студентското предаване „Ку-Ку”. От там Владислав Карамфилов става известен като Влади Въргала и поема пътя към сърцата на хората. В творческата му биография присъстват предавания като „Коктейлите на Влади”, „ШАШ”, „Пирон”, „Царете на комедията”. Съвсем наскоро Влади Въргала напомни отново за себе си с превърналия се вече в хит игрален филм „Операция: Шменти-капели”. Първоначалната идея на това интервю бе да накараме актьора отново да ни разсмее, но ракурсът беше рязко променен от самия него. Въргала каза, че хората, които се занимават с хумор у нас, стават все по-тъжни и тъжни. Въпреки това той продължава да се усмихва независимо от всичко и всички. Просто така трябва.

Влади, гледайки филма „Операция: Шменти-капели” останах с впечатлението, че чрез него си описал родната ни действителност. Наистина ли нещата у нас са шменти капели?

 Нещата в света са шменти капели. Има нации, които ходят да освобождават други заради петрола им. Взимат им петрола, но до последно обясняват как помагат на хората. А в логистичен план България е проекция на световната геополитика и до момента нямам наблюдения някой по света да се интересува дали животът ни ще се оправи. По-лошото е, че и самите хора у нас нямат намерение да направят необходимото, за да се оправи животът в държавата. При нас се следва и примерът на големите, които обвиняват за своите грехове другите. Така че моралът на политиците по целия свят е един и същ и аз бих го онагледил с една фраза, която доста често използвахме в казармата: „Когато голямото колело се завърти един оборот, на малките колелета им се топят лагерите.” Та в този ред на мисли планът ни за самоунищожение работи в пълна сила.

Какво е да правиш кино у нас?

Този филм е официалният ми дебют. Доста мислих дали да се пиша режисьор, но реших, че след като съм поел категоричната отговорност, е редно да бъда честен докрай. Освен това се колебаех и дали хората няма да си кажат: „Какъв пък режисьор е той?" От друга страна, имах и терзания от чисто етична гледна точка – до каква степен аз мога да се нарека режисьор. Този филм е плод на съвместната ми работа с Иван Митов, затова режисьорите в тази лента сме двама – той и аз. Той е професионалистът, а аз – фантазьорът. Казано с други думи, той е основата, а аз съм надграждащият елемент. Някои филми могат да си позволят да снимат 3 минути цели два дни, но при нас бе точно обратното. Понякога се налагаше да снимаме 2 дни в 3 минути, което е невъзможно, но с тези думи искам да онагледя оборотите, на които сме работили. Започнахме да снимаме филма през 2006 г. и го завършихме чак сега, защото не търсех пари от държавата. Всичко си направих сам. Затова ипотекирах всичко в банките, изтеглих абсолютно всички видове кредити, които социалният ми статут позволяваше.

Първоначалното заглавие на филма е бил „12, 10”. Как се роди сегашното му заглавие?

Много заглавия за филма ми се въртяха из главата, но прозрението дойде, когато чух прословутата реплика на премиера Бойко Борисов, която той изрече пред немските консерватори по адрес на тройната коалиция: „Такива шменти капели като предишното правителство няма...” Лентата е много смешна и атрактивна, но и силно провокативна, защото, приятелю, това е откровената изповед на един човек, който не е безразличен какво се случва в държавата му. Исках да разкажа тази история на колкото се може повече хора. Историята за живота на българите през така наречения преход. Кой какво направи през това време, за да не могат обикновените хора още да излязат от казана на мизерията. Това можах и това направих. Сега вече знам, че никога повече няма да подхвана такова начинание. Защо ли? Първо, защото нямам пари и въобще не се срамувам да си го призная. И, второ, защото системата тук те смачква – един ден си многоуважаван, на другия ден си боклук! Плюс това на никой не му дреме какво се случва в милата ни родина и всеки живее, както може. А си мисля, че нещата можеха да са по-добре, ако мислехме за общото благо и използвахме по-често главите и разума си. Забравих да кажа още, че „Операция: Шменти-капели” ще излезе през март 2012 г. по ТV7 под формата на сериал. Затова в момента снимаме сцени за още 15 серии, които ще бъдат с времетраене от един час.

На какво смяташ, че се дължи огромният успех на „Операция: Шменти-капели”?

Ами не знам, но мога да ти кажа, че в момента има отправено запитване към нас дали може 150 души да резервират зала, за да го гледат. Отдавам успеха му на това, че може би индиректно българският зрител усеща, че и съдбата на авторите и на героите във филма е като тази на целия български народ. Всички се гавреха с нас, дори и на фестивала „Златна роза” и ако не беше публиката да изкрещи, че това е техният филм, сигурно нямаше да ни дадат наградата. Те с такова омерзение признаха, че сме успели, и така го казаха, че аз се чудех дали ни хвалят, или ни псуват. А този филм наистина е предназначен за широката публика. В началото лентата започва с надписа, че не се препоръчва на хора, занимаващи се професионално с кино в България, на тези, които дължат пари, разбират от футбол и политика. Но на останалите пожелаваме приятно гледане. Истината е, че той се харесва, защото в него хората виждат действителността, в която са живели, живеят и ще продължават да живеят. Освен това зрителят разбира, че лентата е чист граждански акт.

Влади, освен с кино се занимаваш и с благотворителни и високохуманни дейности. Би ли ни разказал за тях?

В момента се боря с решението на малоумниците от ДНСК, които са разпоредили събарянето на приюта на отец Иван в Нови хан, защото бил незаконен. Какво значи незаконен? Нима има нещо по-законно от човешкия закон? Та той е прибрал 150 майки и деца, дал им е покрив и храна и някакви нещастници ще съборят убежището на тези хора посред зима?!? Нима това не е поредната гавра с хората?! Истината е, че това се прави, за да се създава напрежение и защото има личен интерес към земите, на които се намира. Но аз няма да позволя това да се случи. Първо защото съм председател на настоятелството на приюта. Но не заради това съм пристрастен към драмата им, а защото съм човек. И си давам ясна сметка, че ако тези хора не са там, те ще бъдат при сводниците и педофилите. Е, това ли е по-доброто решение на проблема? Друго с, което започвам да се занимавам, е групата „Отряд 13”. Досега бяха в почивка, но край. Започват работа. Много ми се иска техните песни да зазвучат и да бъдат слушани от много хора, защото те не пеят за луната и птичките, а за дълбоката човешка същност, за най-големите мечти и болки. Те пеят истината. Смятам също така, че „Отряд 13“ е единственият пример в тая държава за някаква превенция, за някакво пречистване, защото членовете на групата са допуснали грешка и са влезли в затвора. Но излизайки от там, те са решили да променят живота си. Техните песни са много истински. Бях шашнат, когато прочетох, че човек е спрял наркотиците, след като е слушал групата. Дали е така, не знам, но самият факт, че го е написал в сайта на групата, означава много. „Отряд 13“ имаше участия по училища, които накрая завършваха с диспути. Децата разсъждаваха много мъдро, показаха, че може да слушат чалга, но не се блазнят от мисълта да стават мутри и да имат „Бентли“.

Какво ще пожелаеш на нашите читатели?

Пожелавам им да съхранят собственото си достойнство, уважавайки достойнството на другите, и да променим сюжета на „Шменти-капели 2”.

Владимир Христовски

Сн.: Creativehall